Витамин В

Витамините от В групата са водоразтворими витамини, които имат някои общи прилики, но всеки от тях е уникален с критични функции в организма.

Първоначално витамините от група В са групирани заедно исторически като един единствен ‘Витамин В’. В крайна сметка Бе витамините са сортирани в 8 химически обособени субекта. Всичките са кофактор за ензимни реакции, осигуряващи важна каталитична функционалност за задвижване на метаболитните процеси до завършване и като витамини, са от съществено значение за живота. Витамините от В групата трябва да се консумират в хранителни източници, тъй като те не могат да бъдат синтезирани сами в човешкото тяло.

Кои са историческите данни за витамините от групата В?

Витамин В1

Витамин В1 (тиамин) функционира като коензим в синтеза на захари и аминокиселини. Открит е през 90-те години на 20 век от Кристиан Ейджкман, холандски военен лекар. Той прави опити да намери микроба, отговорен за бериберите, заболяване, характеризиращо се с изтръпване в крайниците, затруднено дишане и последен стадий – смърт. Ученият наблюдава, че болестта изглежда е свързана с консумацията на бял ориз, и открива, че симптомите му могат да бъдат обърнати чрез добавяне триците от ориза, отстранени по време на смилането му. Тези трици съдържат витамин В1, известен също като тиамин.

Витамин В2

Витамин В2 (рибофлавин) е предшественик на два ензимни кофактора, изисквани от семейство ензими, наречени флавопротеини.

Рибофлавинът е вторият открит витамин. За първи път е забелязан като жълто-зелен флуоресцентен пигмент в млякото, който изглежда е от съществено значение за растежа при младите плъхове.

Витамин В3

Витамин В3 (ниацин) е прекурсор на никотинамид аденин динуклеотид (NAD) и никотинамид аденин динуклеотиден фосфат (NADP), два важни кофактора в оксидативно фосфорилиране, реакцията на трансфер на енергия в клетките.

Ниацин е идентифициран, когато дефицитът му води до болестта пелагра през 1915 г. Австрийско-американският лекар Джоузеф Голдебергер научава, чрез експериментиране върху затворници в затвора в Мисисипи, че липсващият фактор присъства в месото и млякото, но отсъства в царевицата.

Химическата структура на ниацин е открита през 1937 г. от Конрад Арнолд Елвехем.

Витамин В5

Доктор R.J. Williams открива витамин В5 (пантотенова киселина) през 1933 г., докато извършва проучване на основни хранителни вещества за дрожди. Пантотенова киселина се намира в продукти като месо, зеленчуци, зърна, яйца и много други храни.

Витамин В5 е прекурсор на коензим А, с неговата функция в метаболизма на въглехидрати, протеини и липиди.

Витамин В6

Витамин В6 съществува в няколко химически форми – пиридоксинът е формата, която най-често се среща във витамин В добавките. Пиридоксален 5′-фосфат е активната форма на витамина, който функционира като коензим в метаболизма на аминокиселини, глюкоза и липиди.

Той се предлага в много хранителни източници, но най-добрите източници включват свинско месо, говеждо месо, шам-шамфъстък, банани и картофи.

Витамин В7

Витамин В7 (биотин) е кофактор за много ензимни реакции, централни за метаболизма и е регулатор на генната експресия.

Симптомите като косопад, дерматит и неврологични дисфункции са резултат от недостига на биотин. Прекомерната консумация на сурови белтъци, които съдържат съединение, което свързва биотин, може да допринесе за гореспоменатите симптоми.

Хранителни източници, богати на биотин, включват яйчен жълтък, органни меса, зърна и някои зеленчуци.

Витамин В9

Витамин В9 е известен също като фолиева киселина. В своята метаболитно активна форма, фолат, витамин В9 посредничи в трансфера на въглеродни единици в метаболизма на нуклеинови киселини и аминокиселини.

Фолиевата киселина е от решаващо значение при синтеза на ДНК и метаболизма на ДНК чрез метилиране.

Липсата на фолиева киселина е била свързана с дефекти в невралната тръба при новородени кърмачета, включително спина бифида. По този начин добавките с фолиева киселина са препоръчително средство за всички жени, подготвящи се да забременеят.

Витамин В12

Витамин В12 или кобаламин, се изисква в метаболизма на редица биомолекули, включително много въглехидрати, протеини и липиди.

Това е кофактор за метионин синтаза, която превръща хомоцистеина в аминокиселината метионин. Метионин се изисква за метилиране на ДНК, РНК и протеини.

Липсата на витамин В12 може да предизвика възпаление на стомаха, което може да доведе до пернична анемия, синдром на малабсорбция B12.

Повечето здрави възрастни лесно получават адекватен витамин В12 от хранителни източници, но при възрастни хора и хора с нарушена чревна абсорбция може да възникне недостиг на витамин В12.