Дихателна система

Дихателната система на човешкия организъм е изградена от въздухоносни органи и пътища като нос, гълтач, гръклян, трахеи, бронхи, както и централен дихателен орган – бели дробове и елементите на опорно-двигателната система, гръден кош. Въздухоносните пътища доставят вдишвания въздух от външната среда до белите дробове. Въздухът навлиза през носа или устата и нахлува чрез дихателната тръба, съставена от подобни на пръстени хрущяли, трахеята. Трахеята се разклонява на две тръби, наречени бронхи, по които въздухът достига до белите дробове.

Органът нос е изграден от кости и хрущяли и е покрит с кожа, и носна кухина. Входната част на носната кухина е покрита с кожа и косъмчета. Останалата част е покрита с дебела лигавица, която е богато кръвоснабдена и изградена от многослоен ресничест епител и мукозно – серозни жлези. Благодарение на което вдишваният въздух се пречиства, затопля се и се овлажнява. В горната част на носната лигавица се намират обонятелните рецептори.

Гълтачът представлява кух мускулест орган, който е разположен между носната кухина и гръкляна. Горната част, носоглътката е обогатена с лимфни възли, които предпазват органите на дихателната система от възпаления. През гълтача преминава както необходимият въздух, така и погълнатата храна.

Органът гръклян е разположен отпред на шията и е изграден от хрущяли: пръстеновиден, щитовиден, надгръклянник и пирамидни хрущяли. При гълтане надгръклянникът затваря входа на гръкляна и не позволява на храната да попадне в дихателните пътища. Гръклянът е орган, който участва в образуването на глас. В кухината на гръкляна са раположени две гласни връзки и гласната цепка. Гласните връзки трептят под въздействие на издишвания въздух и така се образува звук.

Следващия орган от дихателната система е трахеята.

Трахеята е продължението на гръкляна. Тя е винаги отворена, независимо от състоянието на тялото. Трахеята се дели на шийна част, към която е прикрепена щитовидната жлеза, и гръдната част, която се разклонява в две главни бронхи – ляв и десен бронх. Стените на трахеята и главните бронхи е изградена от лигавица и фиброзно-хрущялни тъкани, които ги правят устойчиви. Задната стена на трахеята включва гладки мускулни влакна, а лигавицата покрива вътрешната повърхност на бронхите и трахеята. Лигавицата е прикрепена за фиброзно-хрущялната обвивка посредством подлигавична съединителна тъкан.

Главните бронхи се разделят на по – малки, а те – на още по – малки бронхи. Крайните им разклонения са бронхиолите, които са изградени само от еднослоен ресничест епител и гладкомускулни влакна. Бронхите заедно с разклоненията им изграждат бронхиалното дърво.

Белите дробове са разположени в гръдния кош и се състоят от 2 части – десен и ляв бял дроб. В тях се осъществява обмяната на кислород и въглероден диоксид между организма и външната среда. Белите дробове са изградени главно от бронхиоли и белодробни мехурчета, а също и от артерии, капиляри и вени на малкия(белодробния) кръг на кръвообращението. С белодробните мехурчета (алвеолите) се завършват последните разклонения на бронхиалното дърво. Те имат много тънка стена и са обградени от богата капилярна мрежа. Всеки бял дроб е обвит с обвивка, подобна на торба, която се нарича плевра. Двата бели дроба заедно със сърцето и големи кръвоносни съдове се разполагат в гръдната кухина, която се загражда от гръдния кош. При вдишване на въздух, белите дробове се разширяват, при издишване, те се свиват. Това е възможно благодарение на мускулите и на движението на диафрагмата. Диафрагмата представлява плосък мускул, разделящ гръдния кош от корема. Когато в белите дробове навлезе въздух, тя се измества надолу и освобождава място, а когато издишваме, тя се отпуска и помага за изтласкването на въздуха.

Гръдният кош е изграден от твърда, но еластична стена, с включени кости, хрущяли и мускули. Заема формата на пресечен конус, в основата на който е разположена диафрагмата.Обемът на гръдния кож се издува и свива благодарение на съкращението на дихателните мускули. Връзката между гръден кош и бели дробове се осъществява чрез двете плеври, които с външния си лист покриват вътрешната стена на гръдния кош, а с вътрешния си лист покриват белите дробове. Между двата листа има много тънък слой течност, а затвореното пространство, което заграждат, се нарича интраплеврално . Гръдният кош предпазва белите дробове и другите органи в него от нараняване и заедно с белите дробове осъществява белодробната вентилация.